ЩЕ  ДОЙДА

При  тебе  ще  дойда  щастлив,  уморен

пристигнал  от  много  далече

в  най-сивия  зимен,  безрадостен  ден,

в  най-пустата  тягостна  вечер.  

С  премръзнали  длани  от  дългия  път

пред  свидния  лик  ще  застана

и  в  мойте  очи  ще  проблясва  снегът,

сълза  ще  скърби  непроляна.  

И  колко  надежди, и  колко  мечти

в  сърцето  полека  ще  тлеят;

под  мойта  усмивка  ще  видиш  ли  ти

как  чувства  най-святи  немеят ?  

Когато  след  ден  мразовит  над  света

се  спусне  най-тягостна  вечер

ще  дойда  с  мъглите, ще  дойда  в  студа

при  тебе  от  много  далече. 

24. 10. 1994

Бургас 

*

ИЗПОВЕДТА  НА  ЕДИН  ЧЕСТИТ   І V  

Когато  разправях,  че  предната  нощ

звезди  от  небето  валяха;

че  тоя  свят  станал  бе  по-малко  лош

мнозина  през  сълзи  се  смяха.  

На  свой  ред  и  аз  им  отвърнах  със  смях,

че  разказа  мой  не  разбраха,

защото  нощта  свърши  бързо  за  тях:

те  вчера  тъй  рано  заспаха.  

А  аз  се  прибирах  под  кръгла  луна

изпълнен  с  мечти  съкровени

и  в  тъмното  воден  от  лъч  светлина

унасях  се  в  мисли  блажени.  

Прекрасно  момиче  до  късния  час

бях  милвал под  сънена  стряха

и  нашите  устни  сред  нежност  и  страст

в  целувка  за  пръв  път  се  сляха.  

И  зная:  светът  беше  по-малко  лош,

макар  че  мнозина  се  смяха;

аз  вечно  ще  помня  прекрасната  нощ,

когато  звездите  валяха…  

29. 1. 1997

София  

*

СТАРОМОДНАТА  ЛЮБОВ 

 

Аз  търся  старомодната  любов,

изчистена  от  празни  обещания,

пробила  виртуалния  покров,

родила  само  искрени  желания.  

Тя  жива  е  и  лута  се  и  днес

издраскана  от  тръни  многочислени,

опазила  безценната  си  чест

сред  хули  и  истерии  безмислени.  

Гръдта  й  старомодна  и  добра

е  чужда  на  това  несъответствие:

да  води  виртуалната  игра

реална  самота  като  последствие.  

Ръката  й  да  хвана  съм  готов

И  тъй  да  минем  всички  разстояния...

Аз  търся  старомодната  любов,

родила  само  искрени  желания...  

5. 11. 2003

София – Нови  Искър  

*

ТРИ  БЕЗ  ТРИ  

В  три  без  три, в  три  без  три

гледах  твоите  очи.

В  три  без  три, в  три  без  три

в  мене  грееха  лъчи.  

В  три  без  три, в  три  без  три

хванах  прелестни  ръце.

В  три  без  три  в  сто  искри

пламна  моето  сърце.  

В  три  без  три  някой  скри

тъжни  мигове  безчет.

В  три  без  три  мен  дари

Господ  с  радост  и  късмет.  

В  три  без  три  две  добри

устни  нежни  галех  аз.

Тъмно  бе, мракът  скри

всичко  в  тоя  късен  час.  

Време  чуй, ти  поспри,

час  последен  отмери –

нека  тук  все  цари

мойто  свидно  три  без  три.  

3. 4. 1995

Бургас

*

Време  мина,  пак  е  зимна

ЛУННА  ВЕЧЕР.

Глъч  се  чува  как  лудува

тъй  далечен.  

Вятър  вее  сякаш  пее

нежна  песен.

Сняг  натрупва,  сняг  затрупва

пътя  тесен.  

Пак  звездите  в  мрака  скрити

мен  поглеждат.

Две  тополи  клони  голи

тихо  свеждат.  

Бдят  селата  в  тази  свята

вечер  зимна;

днес  ни  има,  тук  сме  трима,

само  трима:  

волен  вятър,  аз  в  тъмата,

спомен  ясен-

той  ме  връща  с  длан  могъща

в  миг  прекрасен.  

Аз  се  сещам  как  те  срещнах –

тъй  прекрасна;

сняг  валеше,  в  мен  пламтеше

обич  страстна…  

Всичко  свърши,  ти  прекърши

връзка  жива;

бе  отдавна,  днес  си  явно

по-щастлива.  

Пак  ни  има,  тук  сме  трима

в  час  уречен.

Бди  земята  в  тази  свята

Бъдна  вечер.

Коледа  

Гео Георгиев

изготвено от Светлана: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/